Наскоро прочетох нещо интересно и затова реших да продължа с пожеланията си за Новата година...Като ви ги представя в малко по-различна светлина, пречупени през погледа на Ерих Фром. Питате се кой е той?

Ерих Селигман Фром е световноизвестен немски психоаналитик, философ и психолог. Според него способността да се различава доброто от злото, се разглежда като добродетел. Той описва любовта повече като вътрешен съзидателен капацитет, отколкото като емоция. Действително Фром разглежда преживяването „влюбване“ като доказателство за провала в разбирането на истинската природа на любовта, в която той вярва, че винаги има общи елементи като загриженост, отговорност, уважение и знание.

Докрай отстоява думите си, че твърде малко хора в модерното общество имат уважение към автономията на своя партньор.

Ерих Фром постулира пет основни екзистенциални потребности на човека. Та всъщност, ще се опитам да ви ги представя така, както ги разбрах аз.

На първо място Фром поставя потребността от единство. Според него единството може да бъде установено чрез подчиняването на всичките енергии на една всепоглъщаща наклонност като наклонността към унищожение, слава, власт и т.н. Аз пък ви пожелавам да постигнете вашето единство чрез наклонността към... любов!

На второ място Фром отбелязва стимулирането- необходимостта да се почувстваш жив, да бъде привлечено вниманието ти, да се намираш в постоянна връзка със света около теб. Тук, на свой ред, аз ви пожелавам точно това- да не спирате да бъдете във връзка със заобикалящия ви свят и винаги да откривате нови и нови интереси за себе си!

Третата екзистенциална потребност на човека се опредиля от вкоренеността, изразяваща се в здравите емоционални връзки със света, постигнати единствено с обич. Така че, обичайте, за да самите вие се чувствате потребни!

Следващата потребност е ефективността. Този принцип може да се формулира като “аз съм, защото правя” . Затова ви пожелавам да не спирате да се опитвате, да правите, да променяте, да изграждате...Да се чувствате значими с това, което вършите!

Последната потребност гласи следното: “Всеки човек трябва да си създаде представа за света, за да се ориентира в него, трябва да има и обект на преданост, върху който да насочи цялата си енергия и стремежи.” Ами… това е много лесно! Насочете цялата си енергия към това, на което наистина трябва да сте предани- обичта към хората, грижовността, всеотдайноста...

Фром съставя и т.нар. “ориентация на характерите”, описваща как човек може да се развие, в зависимост от начина по който отговаря на конфликтите в живота си. Ето как той вижда във всяко наше положително качество съответното негово отрицание. В качеството сдържаност, той открива студенина. В търпеливостта-апатия, а в увереността- инертност. Затова, след като надникнах в тези “ориентации”, ще ви пожелая следното:

Бъдете инициативни, но не и агресивни.

Бъдете импулсивни, но не и прибързани.

Бъдете самоуверени, но не и надменни.

Бъдете пленителни, но не и съблазняващи.

Бъдете практични, но не и лишени от въображение.

Бъдете щедри, но не и разточителни.

Бъдете загрижени, но не и подозрителни.

Бъдете точни, но не и педантични.

Бъдете верни, но не робски предани.

Бъдете доверчиви, но не и лековерни.

Бъдете оптимисти, но не и самозаблуждаващи се.

Бъдете идеалисти, но не и не реалисти.

Не знам дали ви е било до екзистенциални философствания, нито пък дали изобщо сте стигнали до последните редове на този материал...Но знам, че никога не е грешно да прочетеш нещо ново и любопитно, а защо не и да го споделиш с околните.

Нима потребностите на Фром не са в действителност същината, от която се нуждаем, за да живеем пълноценно и да се чувстваме щастливи?

Нима не можем да открием границата между импулсивността и прибързаността? Или между самоувереността и надменността?

Нима не е точно там разковничето? В това да спрем да бъркаме свобода със свободия, музика с чалга, секс с любов, живот със съществуване и т.н. и т.н…