Смъртта идва само един път! Страшна и величествена тя е навсякъде и срещнеш ли я в ежедневието, спомена за преживяното ще те преследва през целия живот: в някои случаи понятието  или състоянието смърт, е по-трудно да бъде изучено, отколкото изстрадано.

Хората умират, други се раждат и така живота върви в пълен кръговрат. Може да се каже, че някои хора имат възможностит да "контролират" смъртта и да предсказват кога, къде и как ще се случи някое събитие. Но това е толкова реално, колкото и шанса да спечелиш от тотото. Не може всичко да се приема, като чиста монета по простата причина, че бъдещето не е предизвестено.

Единствено, когато последния час настъпи, никой нищо не може да промени, мъката е страшна, особено ако жертвата е дете.

Много хора сънуват смъртта, трети се борят с нея но това, което намира за различно при мен е, че сънувам  как най-близките до мен умират и сънят никога не е един и същ. В същност, не виждам как умират, но  сънищата ми казват много повече от това: „Той е мъртъв”... Примери много и всеки един от тях е изживяна човешка съдба и живот. Преди време прочетох някъде, че при някои народи, смъртта се почита, като всенароден празник. Обяснението е просто – човекът се е отървал от земните проблеми. В друг вариант когато настъпи смъртта, всички изпадат в скръб и жал към изгубения човек. Остава загадката, когато сънуваш нечия смърт в сънищата това обяснимо ли е или поредната психологическа загадка?

Какво ще кажете, ако  сънувате най-добрия си приятел да загива в автомобилна катастрофа и само след месец това се случи?

Как може да бъде обяснено например това? Какво ви помага да видите предварително всичко това?

Големият страх у човека поради причината, че трябва да се разделиш с любим човек, приятел или дете. Когато изгубим някой завинаги, изведнъж осъзнаваме, колко скъп човек за нас бил той/тя. Този страх вероятно съществува във всички цивилизации, но изглежда далеч по значим с ценностите, които притежаваме в индустриализирания, материализиран съвременен свят.

Може да се каже, че света след Ницше е променен до неузнаваемост. Що за нихилистичен и материалистичен свят? Защо въобще съществува? Какви са неговите взаимоотношения с духовността? В действителност обясненията са  много, но това са по скоро предположения. Това особено се вижда в съвременните религии проповядвани на Запад и в САЩ, които предлагат на вярващите утешителна идея, че след смъртта отново ще се съберете с любимия, семейството и т.н.

Днес, дори ако разширим значението на фрази като "Аз съм сигурен, че той/ тя ще ни види от горе!" са именно тези, които аз лично чувам доста често по телевизията, ми звучат доста налудничаво но не и не реално. Научният  прагматизъм обаче поставя под съмнение възможността тези срещи да се състоят някой ден.

В отговор на блестящите учения в някои религии, това дава възможност на целия свят да се сблъска с голям преврат на тази голяма и нищо недоказана теория за смъртта, която няма никакво научно и логично обяснение. Никой не се е върнал от там, за да може да ни разкаже, какво е това състояние, какво е било, как е прекарал и какво точно означава понятието - смърт. Това е равнозначно и на теорията, че  е абсолютно невъзможно някой да каже какво ще се случи след нашата смърт. Няма такава опция. Невъзможно е да се каже дали преминаването в следващия етап от духовността на човешкия организъм /както сме учили и чели в „дебелите книги”/ще  доведе или спомогне за нашето възкресение.

Прераждането или пък трансформацията пък дават възможността да се помисли, дали всичко свършва със смъртта? Тази позиция отново ни хвърля в безкрайния океан от теории... И въпреки всичко, най-логичната гледна точка, не е материалистичния нихилизъм. Във всеки случай, винаги е трудно, когато ни напускат любимите хора, чувството за празнота е същото дори, когато изгубиш любовта.

Тези превратности в живота на хората – смърт, загуба, могат да  бъдат преодолявани може би с по-не традиционното приемане при промяна на човешкото състояние, както и разясняване ролята на съдбата на всеки един човек, с помощта на съвременните цивилизационни средства, лекции, книги, компютри. Това е особено полезно за младите, които трябва да се интегрират за да преодоляват с лекота последиците от тази „съдба” още от ранна възраст.

В Западния свят се води обмен на информация, който позволява на нашите потомци да се запознаят с традициите и значението на смъртта например при индуизма, будизма  или исляма.  Същевременно не трябва да се пренебрегва и  голямата традиционната култура на  аборигените в Африка и Австралия. От друга страна, значителното развитие на емоционалната интелигентност, психология, образование ще ни помогне да се отървем от всякакви форми на съжаление и тъга.

Например: „Съжалявам, че не казах всичко!”, „Съжалявам, че не направих всичко!” и т.н. Единствената достойна алтернатива е да не губим любовта към нашите семейства и приятели. Бъдещето ни не трябва да бъде концентрирано в един безполезен израз на съжаление, което се чува почти навсякъде. От днес, със сигурност повече няма да съжалявам!

Ще се изразя с думи прости: Човечеството все още не е изчерпало и финализирало своят емоционален, релационен и социален потенциал ! Хората имат още нужда, да бъдат разбрани в своята сложна и необяснима материя на психика, разум и въобще, като творения. Смъртта, обаче остава неразгадана. Т

ака, както и аз не мога да проумея защо хората, които най-обичаме си отиват от нас и трябва да продължим да живеем с мисълта и споменът за тях. Това няма кой да изтръгне от сърцата ни, въпреки всичко,  което се случва в този живот!