Казват, че "лудите" въртели света! Ако е вярно, поне можем да сме спокойни, че скоро няма да спре да се върти.  
В този ред на мисли си задавам поредния въпрос какво точно имате предвид думата луд? Може ли в този объркан и динамичен свят може да се намери някой, който да каже с точност кой е луд и кой не ? Напоследък не съм видял някой нормален, всъщност какво означава, да си нормален?

Поредното относително понятие, което винаги ще противоречи на тезата, че лудите трябва да са в лудницата, а нормалните? … дори не знам какво означава... Главна причина, психиатрите се занимават с всичко друго, само не и с това да определят кой е нормален. Когато не знаеш кой е нормален, как може да определиш, че някой е луд? Може би няма да е далеч този ден, когато ще се окаже, че хората, които са номинирани за луди и са в психиатрична клиника да са най-нормалните на земята!

Все по-често използвам думата луд, луда, лудост, но всъщност дори не знам какво означава тя. Съвременните представи за нормален живот и хора така ме объркаха, че не знам кое трябва да е нормално. Всъщност има някакви закони, които хората са приели и естествено всичко е вметнато в рамка. Това се счита за нормално, а анормалното както вече подсказах в своето съмнение са тези закони, които са грешни и си противоречат. Нормално или анормално, тези закони никога не са грешни но пък и неясни...

Лудостта е нещо, което никой не може да каже какво точно представлява, дори и самите психиатри. Като дете бях странен и различен от другите и вместо традиционното луд, учителите ме наричаха „аутсайдер”, звучеше ми като някаква напитка, но всъщност си бях съвсем наред. Вършех неща, които другите ги беше срам да направят или по-скоро страх, за да не ги изпратят в клиника. Така или иначе, никой не ме изпрати там, защото след време се оказа, че бях далеч по-подготвен за живота, отколкото всички останали. Това ми подсказва, че със същия успех, може да заведем психиатрите на психиатър…

Ако човек се роди с шест пръстта, всички ще кажат: това е ненормално! Но човека не е луд. Ако мозъка и мисленето, а не броя на пръстите е критерия ще кажем, че човека е Ненормален. Лудостта и гениалността обаче са противоположни състояния. Има една много тънка разлика между тях.

Лудостта обаче има един плюс - дава ти крила. Правиш нещо, без да знаеш точно какво е, и знаеш какъв трябва да е крайния резултат. Най-хубавото нещо от цялата тази история е, че всичко правиш по свой начин, влагаш най-доброто от себе си и за всеобщо щастие винаги се случва.

Все се намират разни хора, които не пропускат повода да ми кажат, че нещо ми хлопа в главата. Няма да забравя думите на моята баба, която все ми повтаряше: „Росене, Росене, животно да беше щях да те възпитам, а ти си лудо, та лудо...” Нямаше начин да и обясня и убедя, че няма по-хубаво нещо от това да се засилиш с глава в стената и да я пробиеш. Ако не можеш да го направиш, то поне започваш да си вярваш, че може и да стане някой ден .
От личен опит обаче знам, че всъщност лудите могат сами да си вярват. Не им е нужно някой да ги разбира.

Като споменах за баба мога да заявя, че и тя имаше своята лудост, много обичаше да плете, това и беше дива страст. Така помагаше и удряше едно рамо на многобройното семейство, което се нуждаеше от плетени пуловери, чорапи, шалове, шапки, ръкавици и каквото се сетите на една кука, на две и т.н. Друго не знам, но умението и да плете беше ценено в квартала и беше най-добрата. Добре, че не беше фенка на индийската култура и не трябваше да изпада в екстаз и да гълта саби, да свири на кобри и почита кравата, като свещено животно. Защото щеше да е факир в тази нейна дейност.

В този случай какво може да очаквате от „публиката” и как тя да ви определя – нормален или не? Личното ми мнение не е определящо, но моето виждане по въпроса е, че лудостта е муза и особен вид състояние, което предизвиква също объркване и хаос.

Предполагам, че на всеки от нас му се е случвало да му се съберат хиляди неща на главата и проблеми, проблеми и естествената реакция, не знаеш какво да направиш и откъде да започнеш? Определено в такива моменти, изключвам всичко около себе си и започвам да гледам глупаво в една точка и естествения развой на нещата са да започна да върша поредните глупости. Друг е въпроса, че ако реша да споделя с „приятел”, че съм готов на нещо екстремно и съм на крачка от която мога да спечеля много и да загубя много. Тогава отговора е ясен: „Ти луд ли си?” В този случай заключението ми е, че който не може да поема рискове, да взема важни решения и действия, чиито изход не е много ясен и точен, то той е с диагноза.

Тъй повече открития в науката и техниката не са описани, как точно са постигнати, не съм далеч от презумпцията да си помисля, че техните създатели са действали според този принцип. Това състояние е малко неизвестно за обикновените хора, за тези, за които лудостта възниква за сметка на разсъдъка и показва едно по-различно ниво на човешкото съществуване.

Разсъждавайки върху тази гледна точка, която на много хора не им харесва, ще споделя, че това е лично право на всеки да приема какво му харесва и как се чувства добре в дадена роля. Дали ще има изход или не, никой не може да предскаже предварително какво ще се случи за напред. Може би живота ще ни предложи повече романтика, може би не. Може да си мислите, че е лудост да правите секс на мокрия пясък на плажа и единствено звездите да ви светят за повече разнообразие освен прилива на поредната нежна вълна, но това не е лудост. Това е разнообразие и въпрос на география!

Поради тази причина все още не сме се заселили всички в Карлуково. Защото няма има кой да ни завижда напук на всичките ограничени селяци. На края ще вметна само, че и Фейсбук е лудост, кой е виновен на всичките тези, които са членове на разни групи за „Освежаване на вътрешното ни подсъзнание”, на „Баба ти фърчилото”, на „Баба Тонка”, на всякакви куизи и т.н. дори и самия Вазов го е казал в „Под игото” - "Лудите, лудите - те да са живи!"