На 75-годишна възраст почина големият български режисьор Крикор Азарян.

Той е роден на 15 март 1934 г. в Пловдив. Завършва гимназия в Пловдив. През 1966 г. завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" театрална режисура при проф.Филип Филипов и Сашо Стоянов. От 1966 г. е режисьор в Драматичния театър Пловдив. Кариерата си започва с постановката на пиесата "Да се провреш под дъгата" на Георги Марков. От 1969 г. работи в София в Народен театър "Иван Вазов" (1977 - 1984), главен режисьор в
Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов" (1984 - 1987), в Театър "София" (1987 - 1990), от 1990 г. е режисьор в Театър "Българска армия". Създател е на Младежката сцена в Пазарджишкия театър.

Тридесет години преподава актьорско майсторство и режисура в НАТФИЗ. През 2005 г. напуска театралната академия, след което става преподавател по актьорско майсторство в Нов български университет. От 29 юни 2001 г. е председател на Българска асоциация на режисьорите в театъра. Сред неговите ученици са: Мариус Куркински, Петър Попйорданов, Галин Стоев, Камен Донев, Анастасия Ингилизова, Койна Русева.

Поставя над 100 пиеси - "Бая си на бълхите", "Война и блудство - блудство и война", "Буре барут", "Хенрих V", "Вишнева градина", "Приказки от Виенската гора", "Крал Лир" "Чайка", "Три сестри" и други. Режисьор е на игралния филм "Всички и никой" по Йордан Радичков.

Режисирал е постановки в Русия, Полша, Македония, Югославия и други страни. Последният проект на проф. Азарян беше "Вишнева градина" по Чехов, чиято премиера беше в Народния театър "Иван Вазов" на 31 октомври.

Носител е на награди за спектаклите "Януари" на Йордан Радичков, "От земята до небето" на Николай Русев, "Опит за летене" на Йордан Радичков, "Празникът" на Николай Хайтов. Носител е на наградата за режисура на Съюза на артистите в България за "Буре барут" - Деян Дуковски и от Фестивала в Благоевград за "Бая си на бълхите" - Боян Папазов. През 2004 г. получава почетен "Аскеер" и орден за вярна служба на театъра.

Известният наш театрален режисьор проф. Крикор Азарян споделя, че загубата на 20-годишния му син преди 2 години е променила отношението му към мистичното и е отворила някаква нова сетивност у него и съпругата му – поетесата Валентина Радинска.

”Не знам как ще прозвучи, нашето дете беше удивително не с това, че болестта му (церебрална парализа) беше в такава тежка форма, че беше абсолютно безпомощно, дори не можеше да си държи главичката, не можеше да се храни, не можеше да говори, нищо не можеше да прави... Имаше само две невероятни очи и невероятен смях, невероятно чувство за хумор. Той, който представляваше, така да се каже, някакво болезнена дори за гледане форма на човешко същество, беше присмехулник. Като че ли ние сме смешните, а не той. И той ни възпита, споделя приживе известния режисьор.

Не знам колко може човек да повярва в това, но изпитанията, на които поставяше и Валя, и мен, ни направиха добри. Затова, когато се случи онази срамна история в Русе, където хората от един квартал не искаха недъгави същества, които плашели децата им с вида си, и настояваха да бъдат преместени болните на село... Те не можеха да разберат какъв източник на очовечаване може да бъде общуването с такъв един човек. Тези недъгави, ощетени от природата деца са пратеници на Бога. Не в мистичния смисъл, а защото те наистина могат да ни направят добри християни”.

Погребението ще е на 17 декември, четвъртък.