Наричат я още руската Агата Кристи. Нейният псевдоним е Александра Маринина. Преди години случайно попаднах на романа и "Откраднатият сън" и го прочетох в оригинал.

Честно да си призная не съм любителка на този жанр, но романът ме грабна още от самото начало. Прочетох го на един дъх и потърсих други книги от същата авторка, но по онова време все още не бяха преведени. Имам приятели в Русия и не бе проблем да получавам редовно всеки следващ роман. Тя има невероятен стил и вече издадени повече от 30 детективски романа. Издава по два всяка година.

Истинското и име е Марина Алексеева, родена е на 16 юни 1957 година в гр. Лвов. До 1971г. живее в Ленинград, а после в Москва. Завършила е Юридическия факултет на МГУ и е разпределена в МВД. Служебната и кариера започва като лаборант, а 80г. е назначена за научен сътрудник и получава званието лейтенант. По това време изучава психиката на престъпниците, особено на тези със серийни престъпления. Защитила е докторска дисертация. Има повече от 30 научни труда. Но 1998г. подава оставка със звание полковник, за да се отдаде на любимото си занимание- писането.

Първият и опит е 1991г. когато публикува детективската повест "Шестокрилият серафим" в съавторство с колега. Така започва кариерата и на писател. От 1992г. започва да издава цикъл от детективски романи, в които главната героиня е Анастасия Каменская. Освен това пише и много други произведения в различни жанрове, най-значимо от които е семейната сага "Този, който не знае", а също така и няколко пиеси. От 98г. произведенията на Александра Маринина се превеждат и издават в 27 страни. Романите и се екранизират от 99г.По мотиви от 21 произведения са създадени 4 сериала "Каменская".

Обича да слуша оперите на Верди, танцува фламенко и стреля отлично.

За да опознаете по-добре тази невероятно талантлива жена, преведох за вас интервюто на Ян Шенкман с писателката.

- Марина Анатолиева, не се ли уморихте от тази бясна надпревара. Литературата все пак не е конвейр...

- Не е конвейр. Моите романи са различни. Ако един автор в продължение на много години пише едно и също, значи не се развива. Пише не това, което е интересно, а това, което трябва. Аз затова си подадох оставката преди 10 години, за да не ми казва никой как трябва да се правят нещата. Докато носих униформа имах началници, инструкции, заповеди. Каквото ти кажат това правиш. А в литературата правя това, което ми се иска.

- Но вие сте професионалист. Сигурно имате договор с издателството, срокове...

- Никога не съм имала договор. Два пъти в годината нося в издателството готовия роман. Сама съм си установила този режим. До определен момент той ми беше дори комфортен, но напоследък чисто физически ми е тежко. Всяка следваща книга идва все по-трудно. Напълно възможно е да променя това и да издавам по един роман в годината. Все пак има преводи, преиздават се книги...

- А с какво ще се занимавате?

- Когато навърших 50 години направих преоценка на ценностите. Това е възраст, когато разбираш, че по-хубавата част от живота ти е в миналото. Трябва да полагаш неимоверни усилия, за да поддържаш тонуса, да тренираш мозъка и тялото си. Преди година започнах да тренирам фламенко и танцувам по 4 часа седмично. Обичам да хода на стрелба, тази, която имитира лов.

- Значи литературата ще почака?

- Защо? Това също е тренировка за интелектуалните способности. За това няма да престана да пиша, макар че много се изкушавам да направя почивка и да се позанимавам със себе си. Готова съм да чета, да се порадвам на котките си, да се грижа за цветята си. Имам доста приятни занимания. Но прекрасно разбирам, че само да престана да пиша и ще прекъсна процеса. После вече няма да напиша нов роман.

- Може ли днес в този жанр да се измисли нещо принципно ново?

- Жанрът съществува повече от 100 години. Детектив в чистия му вид, в такъв вид, в който е съществувал при Едгар По и Конан Дойл днес не е интересен. История за това как хитрият злодей е измислил престъпление, а умният детектив го е разкрил не може да се конкурира с реалните истории, които всеки ден описват медиите. Да четеш просто за престъпление е скучно. Хората искат да четат за самите себе си и за своите проблеми, а криминалната интрига е само начин да заинтригуваш читателя. За това днес имат успех не детективските романи, а романите с детективски елементи.

- Искате да кажете, че криминалният сюжет е само повод. Повод да разкажете какво?

- Уверена съм, че ако човек се научи без страх, без неудобство, без лукавство да се отнася към своите проблеми, животът му ще стане по-лек. За това се опитвам да говоря с читателите. Проблемите тръгват от това, че мозъкът на хората е замърсен. Ето например един от главните митове на нашето време: Човек трябва да успее. Пълна глупост! Е, не си станал медийна звезда или най-добрият полицай? Кой е казал, че си длъжен да бъдеш пръв и най-добрият?

- И това го казвате вие, която стигнахте успеха, станахте най-добрата?

- Аз съм най-добрата. Но само защото никога не съм се стремила към това. Никога не съм се опитвала да напиша нещо, от което всички да ахнат. Не превръщайте успеха в самоцел и той ще дойде.

- А ако все пак не дойде?

- Значи не си избрал правилния път. Ако това действително е твоя път, всичко се получава от самосебе си. Необичайно, а? Нас ни атакуват по много начини, например: Трябва да се бориш за любовта си. Не трябва! И за успеха не трябва да се бориш. Ако има нужда да се бориш, значи се опитваш да се захванеш с нещо, за което нямаш талант. Трябва да се занимаваме с това, което ни е интересно, а не с това, което е донесло на съседа Вася милион. Ти не си Вася. Вася е избрал своя път правилно, за това има милион.

- А ако Вася също не върви по своя път...

- Тогава ще го арестуват или ще го подгонят бандити. Въпросът е: защо да се сравняваш с него?

- В Русия се смята, че писателят е не само автор на книги, но и морален авторитет, който трябва да обяснява за какво си струва да живееш.

- Това също е мит. Писателят е точно такъв човек, какъвто е портиера. Да вземем който и да е цитат от Пушкин: щом Пушкин го е казал, значи е така! Пушкин въобще не се е разбирал с хората, макар и да е бил велик поет. И има един куп съмнителни изказвания от гледна точка на морала. Не възприемайте писателя като проводник на негативното. Писателят е човек, който пише нечия история. Тази история сама по себе си може да е интересна, може да послужи като повод за разговор на различни теми. Останалото е от Лукавия.

- Защо приехте да пишете под псевдоним?

- Когато започнах да издавам, работех в МВД и се боях от неприятности в службата. Макар че съветската власт беше в историята, духът ни все още бе съветски. Едва ли моите началници биха одобрили литературната ми дейност. Ако знаете само колко проблеми имах заради името Александра Маринина. Пристига пратка на това име, а аз отивам за нея с паспорта на Марина Алексеева. Добре, в пощата работят лелки, които ме познават по физиономия. А ако не ме познаят? Всеки път обясняваш. Имало е случаи, когато пратката се връща обратно. А какво да кажем, когато получа покана за гостуване в чужбина...

-Познато ли ви е чувството на професионална умора?

-Разбира се. Започвам да не обичам книгата, която пиша в момента. Когато я завърша, тя ще стане великолепна, защото вече нищо не иска от мен...