Това е кафе на кафето! Тайната на неговия аромат е в една заплетена и не дотам приятна процедура, от която зърната на кафето първо се изяждат, след това преминават през храносмилателния тракт на азиатската палмова цибетка* (Paradoxurus hermaphrodites), след това зърната се взимат от изпражненията на гореспоменатото животно и... в общи линии така се получава кафето Копи Люуак!

Този процес се осъществява най-вече на островите Суматра, Ява и Сюлауеси в индонезийския Архипелаг, във Филипините крайният продуктът се нарича още Motit Кафе, Kape Alamid или Тагалог. В Източен Тимур местните го наричат kafé-laku . Във Виетнам има подобен продукт наречен „кафе от невестулка”, което е приготвено от зърна на кафе, които първо са изядени от местния тип невестулки и т.н. В действителност това е само една предполагаема теория на местните, но версията на азиатската палмова цибетка е истина!

Kopi е индонезийски дума за кафе, а luwak е местно наименование на азиатската палмова цибетка.

Суровината за кафето идва от смилането на „черните боровинки” заедно с насекоми, дребни бозайници, малки влечуги, яйца от птици и плодове. Вътрешните бобчета на зърното не са смляни, но те са подложени на ензимна атака в стомаха на цибетката, като по този начин се добавя в кафето „ароматът”, който е така възвеличен. По този начин се разрушава наличието на протеини в зърната от кафе и се премахва специфичен горчив вкус.

Веднъж излезли кафените бобчетата с фекалиите, първо се отделят внимателно, след което, се измиват съвсем леко и се оставят да изсъхнат естествено преди да бъдат изпечени и допълнително обработени. По този начин не могат да се разрушат връзките между кафето и съставките с които е било в съприкосновение по време на престоя в стомаха на животното. Според някои източници, твърдението, че зърната могат само да бъдат погълнати и извадени веднага, е невярно.

Оказва се, че те трябва задължително да излязат с фекалиите. Първоначално цибетката събира зърната на кафето. В този период тя/ той непрекъснато бележи или маркира своята територия с често уриниране. По този начин тези, които събират след това от фекалиите зърната, се ориентират по миризмата от уринирането. Събраните зрънца на кафе са неразделно свързани заедно с изпражненията. Веднъж обработено и готово кафето се предлага за продажба.

Kopi Luwak е най-скъпото кафе в света, продава се за около 600 USD за килограм, като пазарът на това кафе е развит основно в Япония и Съединените щати. Разбира се, че кафето също може да бъде видяно за продажба и на други места, въпреки че доставките са силно ограничени. В Англия например се поръчва едва 450 кг., годишно. Марката Луак, не се котира на световния пазар, но от миналата година, се забелязва лек възход в предлагането му.

На някои места по света, все още има запазени специализирани кафе зали, или стаи за чай, например където може да бъде видяно в ежедневното меню този тип кафе. Преди време двама собственици на заведение в Таунсвил, Куинсланд, Австралия пуснаха Kopi Luwak в менюто си за скромната сума от $ 50,00 австралийски долара за чаша или това е равно на 33,00 американски долара. За една седмица бяха регистрирани продажби на кафето четири пъти. Заведението е придобило веднага национално слава в австралийската преса.

През април 2008 г., магазинът „Питър Джоунс” в Лондон на „Слоун скуайр”, стартира свои продажби в съчетание с чаша кафе Kopi Luwak и изключително редкият вид фъстъци от Синята планина /САЩ/ обединени в общото название „Caffe Raro”. Цената е била £ 150 британски лири или = САЩ $ 200,00) менюто. Кафето е на разположение за продажба в „Selfridges” - Лондон, като част от тяхната "Хранителни гама екзотични храни и напитки”. Също така може първо да видите и след това да купите продукта в Торонто, Канада в – „Coffeeholic”, „Handdrip Roastery” или на „Eglinton Avenue”.

Най-популярната теория за невероятният вкус на кафето идва от това, че цибетката се храни с невероятно много и различни видове естествен растителен материал, който макар и хаотично постъпващ в стомахът и веднъж разграден и постъпили зърната на кафето в зависимост от това на степента на узряване поемат в определена степен от ензимите и киселините на стомашния и сок. По този начин, зърната са готови и преминават през изходната система. Излезли в едно заедно с фекалиите, оксидирали с въздуха зърната на кафето допълнително се насищат с кислород.

След това историята е ясна... почти всички милионери и милиардери се възхищават на изяществото на това кафе. Руските олигарси буквално пият напитката с кани, защото по този начин демонстрират своето величие и богатство.

Тази кратка история за плодовете на кафето е в началото на своя апогей. Със сигурност това е „черешката на тортата” в съвременното хай общество. Науката обаче допълва: с изследвания относно това, какво точно се съдържа и прави това кафе толкова уникално. Д-р Масимо Maрконе от Университета на Guelph (Canada) доказва, че храносмилателните сокове на цибетката действително проникват в зърната на кафето и се променят на протеиново ниво, което води до тяхната уникална ароматизация.

Друг производен продукт на кафето Копи – е Kopi Muncak известно още като, Kopi Muntja. Това е подобен тип кафе произведено от изпражненията на няколко вида лаещ елен в цялата Югоизточна Азия. За разлика от цибетката или невестулката този тип кафе не се произвеждат от затворени животни в клетки, както напоследък се практикува. Зърната на кафето се събират там където, еленът живее необезпокояван, в дивата природа на Малайзия и целият индонезийския архипелаг.